Спомен за тенора Петър Райчев
На 9 март отбелязваме 135-годишнината от рождението на огромния български тенор Петър Райчев, който има голям принос към нашето оперно изпълнителско изкуство освен като артист, само че и като режисьор, основател на Варненската опера и вокален възпитател, подготвил редица наши изтъкнати оперни артисти.
Петър Райчев е един от първите българи, осъществил блестяща интернационална кариера по големите подиуми в цяла Европа, партнирал си с най-великите артисти от първата половина на ХХ век: Шаляпин, Батистини, Страчари, Руфо, Гали Курчи, Дал Монте и др.
През 1912 година, откакто страната не му отпуска средства да следва в Италия, младият Петър Райчев, към този момент прочут на столичната аудитория с изявите си на сцената на „ Оперната дружба “, отпътува за Русия, с цел да следва в Московската консерватория. Там негов преподавател е популярният Умберто Мазети - с него той усвоява тайните на белкантото. След блестящото довеждане докрай на Консерваторията той е поканен за солист на Болшой спектакъл, само че взема решение да се усъвършенства в Италия със стипендия от фамозния спектакъл.
В Неапол учи при популярния тенор Фернандо ди Лучия и дебютира на сцената на неаполския спектакъл „ Сан Карло “ в функциите на Рудолф от „ Бохеми “ и Херцога “ от „ Риголето “. Неочаквано е поканен да замести в спектаклите на „ Севилският бръснар “ огромния тенор Алесандро Бончи на сцената на Ковънт Гардън. Дирижира Леополдо Муньоне, а негови сътрудници са Зелма Курц и Рикардо Страчари. Представянето му е доста сполучливо и Райчев бързо се прочува като преуспяващ тенор. Следващата година обикаля огромните италиански оперни театри и пее с най-прочутите артисти на Италия. Все отново той има ангажимент към Болшой спектакъл и се завръща в Русия през 1914 година, само че още веднъж по стичане на събитията дебютът му е на сцената на Мариинския спектакъл с ролята на Ромео от операта „ Ромео и Жулиета “ на Гуно - този път замества ненадейно заболелия Леонид Собинов, един от идолите на руснаците.
След сполучливия си дебют Петър Райчев получава предложения от всички огромни оперни театри на Русия. Пее известно време в театъра „ Музикална драма “ в Петербург. По време на Първата международна война обикаля безусловно цяла Русия - пее в Иркутск, Омск, Тбилиси, Ташкент, Харков, Киев и още под дърво и камък. През 1920 година взема решение да се завърне в България, само че престоят му е къс - остава неудовлетворен от ситуацията в Софийската опера, изключително от интригите и клюките, и още веднъж е на път. От този миг Райчев не се задържа на никое място на непрекъсната работа - пътува непрестанно от спектакъл в спектакъл, получава доста предложения, само че сякаш не желае да се обвързва продължително с избрана натрупа. Спира се в Белград, Загреб, Любляна, пее в Милано - в спектакъл „ Дал Верме “, за малко учи при фамозния Котони, продължава с гастроли в Малта, Кайро, Венеция, Триест, Болоня, Палермо, Верона.
С огромен триумф минават участията на Райчев във Виена като Херцога от „ Риголето “. През 1927 година с ролята на Ленски от „ Евгений Онегин “ се изявява впечатляващо на Берлинските музикални тържества. Същата година в Будапеща пее във „ Фауст “ дружно с Шаляпин. След Букурещ прави огромно турне в Германия дружно с великия Матия Батистини - шест концерта и участия в 10 спектакъла дружно. В Париж негов сътрудник в „ Риголето “ е Тита Руфо.
През 1929 година се включва в новосъздадената Руска опера, пее на премиерата на „ Княз Игор “, гостува със състава в Испания и Португалия, а в Германия е дружно с Шаляпин. От 1932 година е в Милано, само че има задължения и като режисьор в Загреб, Прага, Виена и все по-често гостува на сцената на Софийската опера. Завръща се окочателно през 1936 година, само че през идващите години продължава да гостува на разнообразни подиуми в Европа и най-вече в Германия, където прави и всички свои грамофонни записи.
В Златния фонд е непокътнато изявление на Петър Райчев от 1958 година, в което той си спомня за първите години от съществуването на Оперната дружба “. Чуйте в звуковия файл.
Петър Райчев е един от първите българи, осъществил блестяща интернационална кариера по големите подиуми в цяла Европа, партнирал си с най-великите артисти от първата половина на ХХ век: Шаляпин, Батистини, Страчари, Руфо, Гали Курчи, Дал Монте и др.
През 1912 година, откакто страната не му отпуска средства да следва в Италия, младият Петър Райчев, към този момент прочут на столичната аудитория с изявите си на сцената на „ Оперната дружба “, отпътува за Русия, с цел да следва в Московската консерватория. Там негов преподавател е популярният Умберто Мазети - с него той усвоява тайните на белкантото. След блестящото довеждане докрай на Консерваторията той е поканен за солист на Болшой спектакъл, само че взема решение да се усъвършенства в Италия със стипендия от фамозния спектакъл.
В Неапол учи при популярния тенор Фернандо ди Лучия и дебютира на сцената на неаполския спектакъл „ Сан Карло “ в функциите на Рудолф от „ Бохеми “ и Херцога “ от „ Риголето “. Неочаквано е поканен да замести в спектаклите на „ Севилският бръснар “ огромния тенор Алесандро Бончи на сцената на Ковънт Гардън. Дирижира Леополдо Муньоне, а негови сътрудници са Зелма Курц и Рикардо Страчари. Представянето му е доста сполучливо и Райчев бързо се прочува като преуспяващ тенор. Следващата година обикаля огромните италиански оперни театри и пее с най-прочутите артисти на Италия. Все отново той има ангажимент към Болшой спектакъл и се завръща в Русия през 1914 година, само че още веднъж по стичане на събитията дебютът му е на сцената на Мариинския спектакъл с ролята на Ромео от операта „ Ромео и Жулиета “ на Гуно - този път замества ненадейно заболелия Леонид Собинов, един от идолите на руснаците.
След сполучливия си дебют Петър Райчев получава предложения от всички огромни оперни театри на Русия. Пее известно време в театъра „ Музикална драма “ в Петербург. По време на Първата международна война обикаля безусловно цяла Русия - пее в Иркутск, Омск, Тбилиси, Ташкент, Харков, Киев и още под дърво и камък. През 1920 година взема решение да се завърне в България, само че престоят му е къс - остава неудовлетворен от ситуацията в Софийската опера, изключително от интригите и клюките, и още веднъж е на път. От този миг Райчев не се задържа на никое място на непрекъсната работа - пътува непрестанно от спектакъл в спектакъл, получава доста предложения, само че сякаш не желае да се обвързва продължително с избрана натрупа. Спира се в Белград, Загреб, Любляна, пее в Милано - в спектакъл „ Дал Верме “, за малко учи при фамозния Котони, продължава с гастроли в Малта, Кайро, Венеция, Триест, Болоня, Палермо, Верона. С огромен триумф минават участията на Райчев във Виена като Херцога от „ Риголето “. През 1927 година с ролята на Ленски от „ Евгений Онегин “ се изявява впечатляващо на Берлинските музикални тържества. Същата година в Будапеща пее във „ Фауст “ дружно с Шаляпин. След Букурещ прави огромно турне в Германия дружно с великия Матия Батистини - шест концерта и участия в 10 спектакъла дружно. В Париж негов сътрудник в „ Риголето “ е Тита Руфо.
През 1929 година се включва в новосъздадената Руска опера, пее на премиерата на „ Княз Игор “, гостува със състава в Испания и Португалия, а в Германия е дружно с Шаляпин. От 1932 година е в Милано, само че има задължения и като режисьор в Загреб, Прага, Виена и все по-често гостува на сцената на Софийската опера. Завръща се окочателно през 1936 година, само че през идващите години продължава да гостува на разнообразни подиуми в Европа и най-вече в Германия, където прави и всички свои грамофонни записи.
В Златния фонд е непокътнато изявление на Петър Райчев от 1958 година, в което той си спомня за първите години от съществуването на Оперната дружба “. Чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ